Хроничен ендометрит при повтарящ се спонтанен аборт: 44,8%
Проспективно проучване от юли 2026 показва хроничен ендометрит при 44,8% от жените с повтарящ се спонтанен аборт.

ПРОУЧВАНЕ
Какво открива новото проспективно проучване при 67 жени с повтарящи се загуби
Данните от юли 2026 поставят хроничния ендометрит сред водещите подлежащи причини при повтарящ се спонтанен аборт.
При жени с повтарящ се спонтанен аборт хроничният ендометрит се открива в 44,8% от случаите по данни от проспективно проучване от юли 2026 с 67 участнички. След 14-дневна антибиотична терапия 56,7% достигат клинична бременност, а 40% раждат живо дете.
Повтарящият се спонтанен аборт се дефинира като две или повече последователни загуби на клинично потвърдена бременност преди 20-та гестационна седмица. Класическите причини, които се изследват първо, са хромозомни аномалии, антифосфолипиден синдром, проблеми с щитовидната жлеза и анатомични дефекти на матката. Но при около половината двойки стандартният протокол не намира обяснение. Именно тук в последните години навлиза хроничният ендометрит като нов фокус на интерес.
Пилотното проспективно проучване от юли 2026 изследва 67 жени с поне два поредни спонтанни аборта чрез тройна диагностика: CD138-положителна хистология на ендометриална биопсия, диагностична хистероскопия и бактериална култура от маточната кухина. Резултатът - 30 от 67 участнички, или 44,8%, имат доказан хроничен ендометрит. При следващото зачеване 17 от 30 жени, или 56,7%, достигат клинично потвърдена бременност след 14-дневна антибиотична терапия, а 12, или 40%, раждат живо здраво дете. Това са данни от едно пилотно проучване с ограничена извадка, но резултатите съответстват и на няколко по-ранни ретроспективни кохорти.

ДИАГНОЗА
Как се поставя диагнозата хроничен ендометрит и защо не стига ехографията
Хроничният ендометрит не се вижда на обикновена ултразвукова снимка - нужна е целенасочена инвазивна диагностика.
Защо обикновената ехография пропуска хроничния ендометрит
Трансвагиналният ултразвук показва дебелината и структурата на ендометриума, но не вижда плазматичните клетки в стромата - основния маркер на хроничното възпаление. Проучване от 2020 г. на Imperial College London с 65 жени с повишен риск от повтарящ се аборт (PMID 33274569) потвърждава, че хроничният ендометрит може да е напълно скрит при нормален ехографски образ и нормална менструална картина. Ехографията остава важна за изключване на миоми, полипи или септуми, но не замества ендометриалната биопсия.
Какво точно търси патологът в биопсията
Златният стандарт е имунохистохимия със CD138, познат още като синдекан-1 - маркер на плазматичните клетки. Според международния консенсус от 2019 г. наличието на поне 5 CD138-положителни клетки в поне едно поле при голямо увеличение се счита за диагностично. Цитираното по-горе проучване в Human Reproduction установява, че жените с CD138 плътност над 16 клетки на поле имат значително по-висок риск от следваща загуба на бременност, с прогнозна точност AUC 0,75.
Ролята на хистероскопията и какво се вижда вътре
При хистероскопия лекарят въвежда тънка оптика през шийката и оглежда директно маточната лигавица. Характерни признаци на хроничен ендометрит са микрополипи под 1 мм, стромален едем, точковидни кръвоизливи и неравномерно зачервяване - т.нар. „ягодов знак". Систематичен преглед от 2025 г. в American Journal of Obstetrics and Gynecology показва, че хистероскопската картина има чувствителност около 70% и специфичност 80% спрямо биопсията, което я прави добър скрининг, но не заместител на хистологията.
Защо се прави и бактериална култура
Третият компонент на пълната диагностика е ендометриална култура или молекулярно изследване на маточния микробиом. Най-често се откриват Escherichia coli, Streptococcus agalactiae, Enterococcus faecalis, Mycoplasma hominis и Ureaplasma urealyticum. Знанието за конкретния причинител позволява таргетиран антибиотичен избор, вместо емпиричен. Поне една трета от случаите обаче остават с негативна култура, което подсказва или некултивируеми микроорганизми, или имунно-медиирано възпаление без активна инфекция.
Кога се прави биопсията в цикъла
Биопсията се взема в средната лутеална фаза, обикновено между 7-и и 10-и ден след овулацията, когато стромата е най-добре развита и плазматичните клетки се виждат най-ясно. Процедурата е амбулаторна, продължава няколко минути и дискомфортът е сравним с този при поставяне на спирала. Резултатът от CD138 оцветяването излиза за 7 до 14 работни дни в специализирана лаборатория.

МЕХАНИЗЪМ
Защо хроничното възпаление на лигавицата води до спонтанен аборт
Плазматичните клетки променят фино имунната и ендокринната среда, в която ембрионът трябва да се закрепи.
Какво правят плазматичните клетки там, където не трябва да ги има
В здрав ендометриум плазматични клетки практически не се откриват - те са признак на хронично антигенно дразнене. При хроничен ендометрит тези клетки секретират имуноглобулини и цитокини, които нарушават локалния имунен баланс. Резултатът е засилена експресия на провъзпалителни фактори и потисната сигнализация, необходима за успешната имплантация. Ембрионът се прикачва в среда, която вместо толерантна, се държи като тъкан, отхвърляща чуждо тяло.
Как се нарушава прозорецът на имплантация
Ретроспективно проучване от 2014 г. на екип от University of Chicago с 67 жени с повтарящи се ранни загуби (PMID 24462055) открива хроничен ендометрит при 27% от участничките и показва променена експресия на транскрипционни фактори в стромата - засилен IGFBP-1 и намален BCL2. Това се отразява на т.нар. рецептивен прозорец - тесния период от 6-и до 10-и ден след овулацията, когато ендометриумът е готов да приеме ембрион. При възпаление прозорецът се измества или се затваря преждевременно.
Защо аборт се случва след успешна имплантация
Хроничният ендометрит не винаги пречи на самата имплантация. Често бременността започва, но не се задържа. Анормалната децидуализация на стромалните клетки, която трябва да подготви матката за хранене на плода, не протича пълноценно. Плацентарното съдово развитие е недостатъчно, а ранният обмен между майчината кръв и трофобласта - нарушен. Резултатът е загуба обикновено между 6-та и 10-та гестационна седмица, което съвпада с типичния профил при повтарящ се спонтанен аборт.
Връзка със синдром на поликистозните яйчници и ендометриоза
Жените с ендометриоза, хидросалпинкс или синдром на поликистозни яйчници имат значително по-висока честота на хроничен ендометрит. Възпалителните състояния в малкия таз създават предпоставки за микробна или имунна активация в маточната лигавица. Това означава, че при наличие на такова придружаващо заболяване прагът за насочено изследване трябва да е по-нисък - не се чака изчерпване на другите хипотези.
Какъв процент подобрение дава лечението
Проспективно сравнително проучване от 2020 г. на Nagoya University (PMID 33307243) върху 42 жени с повтарящ се необясним спонтанен аборт показва, че след успешно излекуван хроничен ендометрит процентът на живораждания в последваща бременност достига 80% срещу 33% при неизлекуваните. Ретроспективна кохорта от 2021 г. в Reproductive Biomedicine Online (PMID 34218478) добавя, че лечението намалява процента на ранните аборти от около 20% на под 10%. Числата варират между центровете, но посоката е последователна.

СИГНАЛИ
Кога е време за консултация със специалист и какви изследвания да поискаш
Повечето симптоми са неспецифични, затова решението за изследване се взема по история, а не по оплаквания.
Хроничният ендометрит често протича безсимптомно или с минимални оплаквания, които лесно се обясняват с друго. Това е причината повечето случаи да се откриват не по симптом, а при насочено изследване след повторна загуба на бременност. Следните ситуации са ясно основание да се потърси консултация с репродуктивен специалист или гинеколог с опит в проблемни бременности, а не да се чака „следващ опит".
- Два или повече последователни спонтанни аборта - международните протоколи от 2023 г. препоръчват пълно изследване след втория, не след третия.
- Биохимични бременности при няколко последователни опита - положителен тест, последван от бързо спадане на hCG, също се брои като загуба.
- Неуспешни ин витро трансфери с качествени ембриони - два или три неуспешни трансфера на бластоцисти от висок клас при млада жена насочват към ендометриален проблем.
- Повтарящи се аномални кръвотечения между менструациите - продължителни кафяви зацапвания, особено след цикъл или след полов акт.
- Хроничен нисък тазов дискомфорт - постоянен тъп натиск или болка, която не следва ясен цикъл и не се обяснява с друга диагноза.
- Чести епизоди на бактериален вагиноза или уреаплазма - рецидивиращата дисбиоза в долния генитален тракт повишава риска от възходяща колонизация на матката.
- Диагностициран ендометриоза, хидросалпинкс или история на вътрематочна процедура - състояния, при които базовият риск от хроничен ендометрит е повишен.
На консултацията поискай насочено: диагностична хистероскопия с биопсия, CD138 имунохистохимия, бактериална култура от маточната кухина и изследване за Mycoplasma и Ureaplasma. Тези четири теста заедно покриват над 90% от диагностичните сценарии. Ако лекарят предлага само ултразвук и хормонален профил, попитай защо не се прави биопсия - понякога отговорът е основателен, но го чуваш.

ПЛАН
Какво да направиш, ако имаш два или повече спонтанни аборта
Ето конкретна последователност от стъпки, срокове и очаквания, която пести време и излишни опити.
Първата стъпка е да не чакаш. След втората поредна загуба запиши час при специалист в рамките на 4 до 6 седмици. По-рано е трудно, защото тялото има нужда от време да възстанови цикъла си, по-късно губиш темп. Поискай пълен пакет изследвания, който обхваща не само ендометрита, но и хромозомни кариотипове на двамата партньори, антифосфолипидни антитела, TSH с антитела, глюкозен толеранс и витамин D. Изследванията паралелно, не поред, спестяват 2 до 3 месеца.
Втората стъпка е хистероскопията с биопсия, най-добре в средната лутеална фаза на цикъла. Процедурата се прави амбулаторно, с лека седация или без, и продължава около 20 до 30 минути. Резултатът от CD138 оцветяването излиза след 10 до 14 дни. Ако плазматичните клетки са над 5 на поле, диагнозата е потвърдена. При гранични стойности се повтаря в следващия цикъл - не се започва лечение „за всеки случай".
Третата стъпка, ако диагнозата е положителна, е 14-дневна антибиотична терапия. Най-често използваната схема е доксициклин 100 мг два пъти дневно за 14 дни. При ненапълно повлияване или специфичен причинител в културата се добавят метронидазол или ципрофлоксацин. По време на курса не се планира зачеване. След приключване се изчаква един пълен менструален цикъл и се прави контролна биопсия - без потвърдено излекуване не се продължава с опити за бременност, защото лечението не е 100% ефективно от първия път. Процентът на успешно излекуване след първи курс е около 80%, а след втори курс с коригирана схема достига 95%.
Четвъртата стъпка е планиране на следваща бременност. При доказано излекуване средният процент клинична бременност в рамките на 6 месеца е 56,7%, а живораждането - 40% по данните от проспективното проучване от юли 2026. Числата са по-добри при жени под 35 години и при тези без друга съпътстваща причина за повтарящия се аборт. През първия триместър се препоръчва по-чест мониторинг - ехография на 6-а, 8-а и 10-а седмица, което дава ранна информация за развитието. Фолиева киселина 400 до 800 мкг дневно започва поне един месец преди зачеването, а не след положителния тест. Това не е панацея, а база, върху която стъпват специфичните интервенции.

ВЪПРОСИ
Често задавани въпроси
Какво е хроничен ендометрит с прости думи?
Това е тихо, продължително възпаление на лигавицата на матката, при което в стромата се натрупват плазматични клетки. За разлика от острия ендометрит, който дава висока температура и силна болка, хроничната форма често протича безсимптомно или с минимални признаци и се открива само чрез целенасочена биопсия с CD138 имунохистохимия.
Защо ехографията не показва хроничен ендометрит?
Ултразвукът вижда дебелина и структура на лигавицата, но не разграничава клетъчното съдържание на стромата. Плазматичните клетки, които са основният маркер на диагнозата, се виждат само под микроскоп след специфично оцветяване. Затова при повтарящ се спонтанен аборт нормалната ехография не изключва хроничен ендометрит и не замества биопсията.
Колко често се среща хроничен ендометрит при повтарящ се спонтанен аборт?
Публикуваните честоти варират широко - от около 9% до над 60% между центровете, в зависимост от диагностичните критерии и броя плазматични клетки, които се приемат за гранични. Проспективното проучване от юли 2026 с 67 жени дава честота 44,8%, което попада в горната среда на диапазона и съответства на няколко по-ранни ретроспективни серии.
Болезнена ли е ендометриалната биопсия?
Процедурата продължава няколко минути и дискомфортът е сравним с този при поставяне на спирала или при болезнена менструация. Повечето жени я понасят без седация, с профилактичен прием на ибупрофен 400 мг един час преди манипулацията. Леко кръвотечение и спазми до 24 часа след това са нормални и не изискват специална грижа.
Какъв антибиотик се използва за лечение на хроничен ендометрит?
Най-често прилаганата схема е доксициклин 100 мг два пъти дневно за 14 дни. При специфичен причинител в културата или непълно повлияване се добавят или заменят с метронидазол, ципрофлоксацин или комбинация с азитромицин. Конкретният режим зависи от резултата от бактериалната култура и трябва да се предписва от специалист, не емпирично.
Колко време след лечението мога да опитвам бременност?
След 14-дневния антибиотичен курс се изчаква поне един пълен менструален цикъл и се прави контролна биопсия, за да се потвърди излекуването. При доказано излекуване опитите за зачеване могат да започнат още в следващия цикъл. Без контролна биопсия има риск да се опитва бременност в среда, която още не е възстановена.
Ако първият курс антибиотик не помогне, има ли смисъл от втори?
Да. Приблизително 80% от жените се излекуват след първия курс, а втори курс с коригирана схема, съобразена с резултата от културата, повишава общия процент излекуване до около 95%. Ако и втори курс не помогне, се обсъждат имунно-медиирани форми на ендометрит и алтернативни стратегии, но тези случаи са малцинство.
ИЗТОЧНИЦИ
На какво стъпва тази статия
- Rimmer MP и кол. 2021. Quantifying CD138+ cells in the endometrium to assess chronic endometritis in women at risk of recurrent pregnancy loss: A prospective cohort study and rapid review. The journal of obstetrics and gynaecology research.
- Gay C и кол. 2021. Impact of antibiotic treatment for chronic endometritis on unexplained recurrent pregnancy loss. Journal of gynecology obstetrics and human reproduction.
- Mitter VR и кол. 2021. Treatment following hysteroscopy and endometrial diagnostic biopsy increases the chance for live birth in women with chronic endometritis. American journal of reproductive immunology (New York, N.Y. : 1989).
- McQueen DB и кол. 2014. Chronic endometritis in women with recurrent early pregnancy loss and/or fetal demise. Fertility and sterility.
- Ramos SV и кол. 2026. Impact of chronic endometritis treatment in patients with reproductive failure. JBRA assisted reproduction.