Бруксизъм при жените: кортизолът обяснява скърцането нощем
Защо нощем скърцаш със зъби, какво показват новите данни за кортизола и кога е време за шина.

СЪЩНОСТ
Какво е бруксизъм и защо не е просто лош навик
Преди да търсиш причина във вечерята или възглавницата, виж как медицината определя това състояние.
Бруксизмът е повтаряща се активност на дъвкателните мускули, при която челюстите се стискат или зъбите скърцат - най-често несъзнателно, по време на сън или при концентрация. Не е навик, който се „отучва" с воля, а невромускулна реакция, свързана със стреса, съня и нивата на кортизол. При жените тази връзка е по-силна, отколкото при мъжете, и точно затова темата заслужава отделен разговор.
Съвременната класификация разделя бруксизма на два типа - нощен (сън-бруксизъм) и дневен (awake bruxism). Нощният обикновено се проявява с ритмични движения на челюстта в циклите между лек и дълбок сън, най-често в първите два-три часа след заспиване. Дневният е по-скоро стискане без скърцане, което се случва докато шофираш, работиш или гледаш в телефона. Двата типа имат различни механизми, но общ знаменател - повишена активност на симпатиковата нервна система.
Защо това не е безобидно. Силата, с която челюстните мускули произвеждат натиск нощем, многократно надвишава тази при нормално дъвчене. Резултатът е износване на емайла, микропукнатини, разхлабване на пломби, сутрешна болка в слепоочията и в областта пред ушите (темпоромандибуларната става). При продължително протичане се появяват главоболия с типичен „обръч" около главата, щракане при отваряне на устата и дори промени в захапката. Самата ти рядко чуваш скърцането - обикновено първи го забелязва партньор, а зъболекарят го вижда по плоските и излъскани върхове на кътниците.

ИЗСЛЕДВАНИЯ
Какво показват новите данни за кортизола и бруксизма
Три проучвания от последните години разглобяват биохимията зад нощното стискане.
През 2025 Kaya и колектив публикуват в Journal of Oral Rehabilitation изследване върху нивата на слюнчен кортизол при хора с и без бруксизъм. Данните показват значимо по-високи сутрешни стойности в бруксизъм-групата спрямо контролите, като авторите интерпретират находката като маркер за хронична активация на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос. С други думи - организмът живее в постоянна подготовка за реакция, а челюстта е едно от местата, където това напрежение се отлива.
По-ранно проучване от Испания (Castroflorio и колектив, публикувано в Journal of Oral Rehabilitation през 2015) оценява 45 доброволци - 20 мъже и 25 жени, на средна възраст около 28 години. Използва валидиран въпросник за възприет стрес и две слюнчени проби дневно в продължение на пет дни. Резултатът - бруксистите имат значимо по-високи сутрешни нива на кортизол и по-висок възприет стрес, като при жените корелацията между двата показателя е по-изразена.
Най-голямото скорошно напречно изследване идва от Испания (Serrano-Hernanz и колектив, публикувано през 2025) - над 1200 участници, оценени за възможен бруксизъм, качество на съня, депресия, тревожност и стрес, разделени по пол. Основната находка - при мъжете няма статистически значима връзка между възможен бруксизъм и емоционални разстройства, докато при жените връзката е силна и устойчива след корекция за възраст и качество на съня. Авторите отбелязват, че 25,4% от жените и 14,7% от мъжете попадат в категорията „възможен бруксизъм". Това не доказва причинно-следствена връзка, но показва, че при жените емоционалният фактор тежи повече, отколкото се предполагаше.

СЕЗОН
Защо октомври и ноември са пиков период
Сезонният ритъм на кортизола обяснява защо скърцането се усилва точно сега.
Кортизолът има изразен денонощен ритъм - най-висок е в първите 30-45 минути след събуждане (т.нар. cortisol awakening response, CAR), след което спада плавно до вечерта. Този ритъм се модулира от светлината. При рязко съкращаване на деня през октомври и ноември изгревът идва все по-късно, естественото събуждане със светлина отпада и амплитудата на CAR се променя. При част от хората това води до по-висок базален кортизол през деня и по-дълги „плата" вечер, когато нивата би трябвало да са ниски.
Второ - студът, намалената физическа активност на открито и недостигът на витамин D влияят на автономната нервна система. Проучвания върху сезонни колебания на HPA-оста показват, че при жени в репродуктивна възраст реактивността на кортизол към стресори е по-висока през есента и зимата. Съчетано с натоварване от работа, края на фискалната година и по-малко светлина, това създава удобен контекст за нощно стискане.
Трето - смяната на часа. Преминаването към зимно часово време измества заспиването, а първите нощи след смяната са статистически по-натоварени с движения на крайниците и челюстта в съня. Това не е пряко измерено за бруксизъм в голяма извадка, но е последователен сигнал от полисомнографски проучвания върху нарушения на съня в преходните седмици. Ако усещаш, че точно през ноември сутрин се събуждаш с напрегнати слепоочия, най-вероятно не си въобразяваш - това е комбинация от сезонна биология и натрупан стрес.

КОГА
Кога отиваш на зъболекар и какво искаш да провери
Няколко признака са основание за консултация, а не за изчакване.
Бруксизмът рядко се диагностицира от самата теб - разчита се на зъболекарски преглед, партньорска наблюдение и понякога полисомнография. Няколко конкретни ситуации обаче са ясен сигнал да си запишеш час в следващите две-три седмици, а не да изчакваш следващия профилактичен преглед.
- Сутрешна болка в слепоочията или челюстта - ако се събуждаш с усещане за стегнат обръч над ушите или умора в масетерите повече от три пъти седмично.
- Плоски, лъскави върхове на кътниците - виждат се ясно в огледало при добра светлина, особено на долните шестици и седмици.
- Напукана емайл или отчупване на пломба без ясна причина - микропукнатини по предните зъби, видими като косо огледало на светлина.
- Щракане или заклещване при отваряне на устата - сигнал за натоварване на темпоромандибуларната става, което не се оправя само.
- Чувствителност на зъбите към студено, която се появява напоследък - често означава изтънял емайл по оклузалните повърхности.
- Партньорът ти казва, че скърцаш нощем - това е най-точният неинструментален показател и не трябва да се подценява.
- Главоболие при събуждане, което отзвучава до обяд - типична картина при нощно стискане, различна от мигрена и от напрегнато главоболие през деня.
На самия преглед е разумно да поискаш оценка на износването по скалата на Lobbezoo (клинична визуална скала), снимка на оклузалните повърхности и обсъждане на шина (occlusal splint). При подозрение за сериозно нарушение на съня или апнея зъболекарят може да те насочи към сомнолог за полисомнография. Ако има болка в ставата над две седмици, искай и преглед при лицево-челюстен хирург или физиотерапевт с профил в темпоромандибуларни дисфункции.

ПРАКТИКА
Какво можеш да направиш още тази седмица
Няколко конкретни стъпки с реалистични срокове и очаквания.
Първо - проверка в огледало вечерта преди лягане в продължение на седем дни. Оглеждаш върховете на кътниците при добра светлина и правиш снимка на телефона всяка неделя. Търсиш плоски или полирани участъци. Паралелно питаш партньора, ако има такъв, да обърне внимание на звук. Този обикновен запис ти дава реална база, с която отиваш при зъболекаря, вместо общи думи.
Второ - отместване на кофеина. Половинживотът на кофеина е около 5-6 часа при здрав възрастен и до 8 часа при жени, приемащи орални контрацептиви. Това значи, че кафе в 15:00 часа все още работи в кръвта ти в 23:00. Ограничи кофеина до преди 12:00 за две седмици и наблюдавай сутрешното напрежение в челюстта. Ефектът, ако има такъв, се вижда между 7-ия и 10-ия ден.
Трето - вечерен ритуал с намаляване на синята светлина 60 минути преди лягане и топла вода (не гореща) по лицето и челюстта за 2-3 минути. Лека автомасаж на масетера с два пръста в кръгови движения от долната челюст нагоре към слепоочието, по 30 секунди от всяка страна, не повече. Целта е локално отпускане, не силен натиск.
Четвърто - движение сутрин вместо вечер, когато е възможно. 20-30 минути ходене навън в първия час след събуждане подравнява кортизоловия ритъм и в проучвания върху възрастни жени намалява вечерните стойности с около 10-15%. Ефектът върху бруксизма не е директно доказан, но подкрепя общата регулация на HPA-оста.
Пето - запис на час при зъболекаря в рамките на 3-4 седмици, ако имаш поне един от признаците от предната секция. Шина, изработена по отпечатък, струва между 150 и 400 лв в България и обикновено се носи 6-12 месеца с ежегодна преоценка. Тя не „лекува" бруксизма - защитава зъбите и ставата, докато се работи по стреса, съня и сезонния контекст. Това е реалистична рамка, не бърз резултат.

ВЪПРОСИ
Често задавани въпроси
Защо скърцам със зъби само нощем, а денем не усещам нищо?
Нощният бруксизъм се активира в преходите между леки и дълбоки фази на съня, когато съзнателният контрол върху мускулите отпада. Денем кортикалните центрове потискат тази активност, затова я усещаш едва на сутринта като умора в челюстта или главоболие.
Колко често се среща бруксизъм при жените в сравнение с мъжете?
Данните от скорошно испанско проучване върху над 1200 души показват 25,4% възможен бруксизъм при жените срещу 14,7% при мъжете. Разликата се обяснява с по-силната връзка между емоционални разстройства и челюстна активност при жените.
Кога скърцането със зъби е основание за зъболекар?
Когато имаш сутрешна болка в слепоочията повече от три пъти седмично, видими плоски върхове на кътниците, щракане в ставата или партньорът ти чува скърцане. Не чакаш следващия профилактичен преглед - записваш час в рамките на две-три седмици.
Какво да правя, ако се събуждам със стегната челюст?
Топла вода по лицето за 2-3 минути, лека автомасаж на масетера с кръгови движения по 30 секунди от страна, изключване на кофеина след обяд за две седмици и наблюдение. Ако състоянието продължи повече от месец, е време за зъболекар.
Помага ли шината наистина или само маскира проблема?
Шината не спира самото стискане - тя защитава емайла, пломбите и ставата от силата, която иначе се приема от зъбите. Това дава време на тъканите да се възстановят, докато се работи по стреса и съня. Очакван срок на носене - 6-12 месеца с ежегодна преоценка.
Защо точно през есента скърцането се усилва?
Съкращаването на деня измества кортизоловия пик, по-късното изгряване отслабва естественото събуждане със светлина и амплитудата на сутрешния кортизол се променя. Съчетано с натрупан стрес от края на годината, това води до по-висока нощна мускулна активност.
Какви изследвания да поискам от зъболекаря?
Оценка на износването по клинична визуална скала (Lobbezoo), снимки на оклузалните повърхности и обсъждане на шина. При болка в ставата над две седмици - насочване към лицево-челюстен хирург или физиотерапевт с профил в темпоромандибуларни дисфункции. При съмнение за апнея - сомнолог за полисомнография.
ИЗТОЧНИЦИ
На какво стъпва тази статия
- Kaya S и кол. 2025. Bruxism and Stress: Ultrasonographic Masseter Muscle Assessment and Salivary Melatonin-Cortisol Dynamics. Journal of oral rehabilitation.
- Karakoulaki S и кол. 2015. Relationship Between Sleep Bruxism and Stress Determined by Saliva Biomarkers. The International journal of prosthodontics.
- Sriharsha P и кол. 2018. Comparative Evaluation of Salivary Cortisol Levels in Bruxism Patients Before and After Using Soft Occlusal Splint: An in vivo Study. Contemporary clinical dentistry.
- González González A и кол. 2025. Association between possible bruxism, sleep quality, depression, anxiety and stress by gender. A cross-sectional study in a Spanish sample. Journal of dentistry.
- Afşar E и кол. 2026. Activation of the kynurenine pathway in possible bruxism: associations with cortisol, TNF-α, and possible bruxism subtypes. Oral and maxillofacial surgery.